Устав за съчувствие
Съчувствието лежи в основата на религии, етични и духовни традиции и ни призовава винаги да се отнасяме към другите както желаем и те да се отнасят към нас. Съчувствието ни подтиква да опитваме неуморно да облекчим страданието на останалите хора; да поставим другите в центъра на нашия свят; да уважаваме неприкосновеността на всяко човешко същество; да се отнасяме към всеки, без изключение, със справедливост, равноправие и уважение.
Необходимо е в обществения и в личния си живот неотменно и категорично да избягваме да причиняваме болка. Да се говори или действа подтикван от злоба, шовинизъм или себелюбие, да се осиромашава, експлоатира или да се отнемат изконни човешки права или пък да се вменява омраза чрез опетняване, дори на вараговете, противоречи на изконната ни човечност. Даваме си сметка, че съвременното общество понякога загърбва съчувствието, а някои хора дори причиняват страдание в името на религията.
Затова призоваваме мъже и жени отново да поставят съчувствието в центъра на морала и религията. Нека осъзнаем древния принцип, че всяка религиозна интерпретация, която подтиква към насилие, омраза или пренебрежение е неправилна. Да се погрижим младеща да получи адекватна представа за другите традиции, религии и култури. Да окуражим дълбока почит към клутурното и религиозно разнообразие. Да култивираме информирано съпричастие към страданието на останалите човешки същества – дори и тези, които приемаме за врагове.
Спешно трябва да превърнем съпричастието в ясна, светла и динамична сила в поляризирания ни свят. Основано на непоколебима решеност да загърбим егоизма, съпричастието може да преодолее политически, догматични, идеологически и религиозни граници. Зародено от дълбоката ни взаимозависимост, съпричастието е в основата на нашите отношения и е висша резлизация на човешката природа. То е път към просветлението и фундаментален елемент в изгражането на справедлива икономика и мирна глобална общност.
